За тримата Маги

(извадка от лекцията)

Публична лекция

10 декември 1904 год., Берлин, Германия, GA-60b

По записки на слушатели, непрегледани от автора.

превод от английски: Радослав Радев

Вие помните, че аз съм говорил за значението на Коледния Празник в неговата връзка с еволюцията на расите или, по-добре казано, епохите на цивилизация, и значимостта на празника по отношение и на миналото, и на бъдещето лежи именно в тази връзка.

Днес искам да говоря за един Празник, на който в съвременните времена се отдава по-малко значение отколкото на самия Коледен Празник, а именно Празникът на Тримата Царе, на Магите, дошли от изток да поздравят новородения Исус. Този Празник на Кръщението (празнуван на 6 Януари) ще приема все по-голямо значение, когато бъде разбран неговият символизъм.

Ясно ви е, че в Празника на Тримата Маги от изток се съдържа много дълбок символизъм. До XV век този символизъм се пазеше много тайно и за него нямаше никакви определени индикации. Но след този век чрез екзотеричните представяния върху Празника на Магите бе хвърлена известна светлина. Един от Тримата Царе - Каспар - се описва като мавър, като обитател на Африка; друг - като бял човек, европеец - Мелхиор; а третият - Балтазар - като азиатец, цветът на кожата му е като на обитател на Индия. Те носят смирна, злато и тамян като дарове за детето Исус във Витлеем.

Тези три дара са изпълнени със смисъл и са в съгласие с целия символизъм на Празника, честван на 6 Януари. Екзотерично, самата дата хвърля известна светлина; езотерично празникът е с дълбок смисъл. 6 Януари е същата дата, на която в Древен Египет се е празнувал Празникът на Озирис, Празникът на намирането на Озирис. Както знаете, Озирис бил победен от своя враг Тифон; Изида го търсила и накрая го намерила. Това намиране на Озирис, Синът на Бога, е представено в Празника на 6 Януари. Празникът на Тримата Царе е същият Празник, но в неговата християнска форма. Този Празник се е празнувал също сред асирийците, арменците и финикийците. Навсякъде той е Празник, свързан с един вид всеобщо Кръщение - възраждане от водата. Това само по себе си насочва към връзката с намирането на Озирис.

Какво означава изчезването на Озирис? То показва прехода от епохата преди средата на Лемурийската раса към епохата след средата на тази раса. Преди средата на Лемурийската епоха никое човешко същество не беше надарено с Манас. Едва след средата на тази раса Манас слезе като плодородно семе у хората. Манас (Духът-Себе) не беше разпространен сред хората и във всеки отделен човек за Манас бе създаден един гроб - гроб за разчленения Озирис. Божественият Манас се разпространи и следователно беше у хората. На езика на Египетските Мистерии телата на хората бяха наричани “гробовете на Озирис”. Манас беше окован докато не бе освободен от новото откровение на Любовта.

Какво е новото откровение, новото проявление на Любовта? Слизането на Манас някъде по средата на Лемурийската епоха бе съпътствано от проникването в човечеството на принципа на желанието, на страстта. Преди това нямаше принцип на желанието в истинския смисъл. Животните от предходните епохи бяха студенокръвни; дори самият човек по онова време нямаше топла кръв. През периода на Старата Луна и съответно, през Третата Земна Епоха, можем да оприличим хората на риби в смисъл, че собствената им топлина и топлината на околната среда са еднакви по градуси. За тази епоха Библията казва: “Духът Божий се носеше над водите.” Принципът на Любовта не беше вътре в съществата, а отвън, проявявайки се като земна Кама (с други думи, земна страст или желание). Кама е егоистичната любов. Първият Носител на освободената от всякакъв егоизъм любов е Христос, явил Се в тялото на Исус от Назарет.

Кои са Магите? Те представят Посветените на трите предишни раси или културни епохи, Посветените на човечеството до идването на Христос, Носителят на свободната от егоизъм Любов - възкресеният Озирис. Посветените - а също и тримата Маги - бяха надарени с Манас. Те носят като дарове злато, тамян и смирна. А защо кожите им са с три различни цвята - бял, жълт и черен? Първият е европеец - неговата кожа е бяла; вторият е индиец - кожата му е жълта; третият е африканец - кожата му е черна. Това указва връзката с т . н. Коренни Раси. Оцелелите останки от Лемурийската раса са черни; тези от атлантската раса са жълти; а представителите на Петата коренна раса, Следатлантската или Арийската раса, са бели.

Така Тримата Царе или Маги са представители на лемурийците, атлантците и арийците. Те носят три дара. Европеецът (Мелхиор) носи злато, символа на мъдростта, на интелигентността, която се изразява главно в Петата коренна раса. Дарът на Посветения, представящ Четвъртата коренна раса (Балтазар) е тамян, свързан с онова, което е било вътрешно характерно за атлантците. Те бяха свързани по-непосредствено с Божественото, един съюз, който действаше като внушаващо влияние, един вид всеобща хипноза. Този съюз с Божественото е означен с този дар. Чувството трябва да бъде пречистено, за да може Бог да го оплоди. Това е символично изразено от тамяна, който е универсален символ за дар, имащ нещо общо с Интуицията.

На езика на езотеризма смирната е символ на умирането, на смъртта. Какъв е смисълът на умирането и възкресението, така както са представени те във възкресения Озирис? Тук ще ви насоча към думите на Гьоте: “Докато нямаш това умиращо и ставащо, ти не си нищо друго освен глупав гост на мрачната Земя”. Якоб Бьоме изразява същата мисъл в думите: “Онзи, който не умира преди да умре, изчезва когато умира.” Мирото е символът на умирането на нисшия живот и на възкресението на висшия живот. То бива подарено от Посветения, представящ Третата коренна раса (Лемурийската). В това лежи дълбок смисъл. Исус от Назарет е една много високо развита индивидуалност. В 30-та година от живота си той предава собствения си живот на слизащия Христос, слизащият Логос. Магите предсказаха всичко това. Великата жертва, направена от Исус от Назарет е, че той отдаде своя “Аз” за да направи път на Втория Логос. За тази жертва има определена причина. Едва в Шестата коренна раса ще стане възможно, и то едва постепенно, човешкото тяло да приема в себе си Христовия принцип от детството. Едва тогава, в Шестата коренна раса, човечеството ще е достигнало такава зрялост, че тялото няма да се нуждае от години на подготовка, а ще бъде възможно от самото начало да приеме Христовия Принцип. В четвъртата подраса на Петата коренна раса беше необходимо едно тяло да бъде подготвяно 30 години. (В Северните региони откриваме нещо подобно в това, че личността на Сиг беше така подготвена, че той можеше да предаде своето тяло на разположение на едно Висше Същество, и го направи). В Шестата коренна раса за човека ще бъде възможно да поставя тялото си на разположение на някое висше Същество, както направи Исус от Назарет когато беше основано Християнството. При основаването на Християнството все още беше необходимо една напреднала индивидуалност да пожертва собствения си “Аз” и да го изпрати в астралната сфера, за да може Логосът да живее в тялото. Това е едно действие, върху което хвърлят светлина последните думи на Кръста. Какъв друг смисъл биха могли да съдържат думите: “Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” Тези думи изразяват мистичния факт, завършен тогава. В момента на Христовата смърт Божественото Същество бе отделено от тялото, и тялото на Исус от Назарет е онова, което изрича тези думи - тяло толкова високо развито, че можеше да изрече реалността. И така тези думи изразяват едно събитие от неизмеримо значение. Всичко това е представено от смирната. Смирната е символът на жертвоприношението, жертвата на земното с цел да се издигне Висшето. В средата на Лемурийската епоха Озирис влезе в своя гроб; Манас дойде в човешките същества. Хората бяха обучавани от Посветените докато принципът на Любовта (Буди) можа да заблести в Христос Исус. Буди е небесната Любов. Низшият, сексуален принцип е облагороден чрез Христовата Любов. Кама е пречистена в огъня на Божествената Любов.

Мелхиор е представителят на принципа на мъдростта, на интелигентността - задачата на Петата коренна раса. Това е символизирано от неговия дар - златото.

Принципът на сакралната жертва е представен от тамяна. Този дар символизира принципа, доминиращ в Четвъртата коренна раса, атлантската. Задачата на Християнството ще се изпълни в Шестата коренна раса, когато материалното Битие ще бъде изпълнено с вяра в тайнствата и със свещенодействия. Тайнствата днес масово са изгубили своят смисъл, чувството за тяхното значение е изчезнало. Но това чувство ще бъде запалено в нова форма отново, когато се роди висшият човек. Това е, което е символизирано от тамяна.

В Лемурийската епоха Озирис намери своята смърт, в Шестата коренна раса Озирис ще бъде възкресен.

Така даровете, направени от Тримата Царе, показват връзката на Празника с I II, IV, V и VI коренни раси. От какво са водени тримата царе и накъде са водени те? Те са водени от една звезда към пещера във Витлеем. Това е нещо, което може да бъде разбрано само от онзи, който има познание за т.нар. нисши или астрални Мистерии. Да бъдеш воден от звезда не означава нищо друго освен да виждаш самата душа като звезда. Но кога душата се вижда като звезда? Когато човек може да съзира душата като лъчиста аура. Но какъв вид аура е толкова лъчиста, че да може да бъде водач? Има аура, която едва проблясва със слаба светлина; такава аура не може да води. Има по-висша аура, тази на интелигентността, която наистина има изливаща се, надигаща се светлина, но и тя не е способна да води. Но ярката аура , пламнала с Буди, е наистина звезда, тя е сияещ водач. В Христос свети звездата на Буди - звездата, която съпровожда еволюцията на човечеството. Светлината, която свети пред Магите, е душата на самият Христос. Самият втори Логос блестеше пред Магите и над пещерата във Витлеем.

Пещерата е тялото, вътре в което обитава душата. Ясновидецът вижда тялото отвътре. В астралното виждане всичко е обърнато - напр. 365 вместо 563. Човешкото тяло се вижда като пещера, като дупка. В тялото на Исус свети Христовата звезда, душата на Христос. Това трябва да се схваща като реалност, случваща се в астралния свят. Това е постановено от Малките Мистерии. Там наистина Христовата Душа свети като аурична звезда, и от тази звезда Посветените на трите коренни раси биват отведени до Исус от Назарет.

Празникът на Тримата Царе се празнува всяка година на 6 Януари и неговото значение постоянно ще нараства. Хората ще разбират все повече какво е един маг, и какво са великите Маги, Учителите. И тогава разбирането на Християнството ще води към разбиране на Духовната Наука.