Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2010 09:58 - Духът на времето. Част 5.
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 738 Коментари: 0 Гласове:
2



ДУХЪТ НА ВРЕМЕТО II

 


Остарелите призиви към расов, полов и религиозен шовинизъм, към бесен национализъм, вече не работят.

"Кой съм аз, добър ли съм или лош, успял или не?" - всичко това се учи постепенно.

Изминат път, който можем да променим, когато пожелаем.

Въпрос на избор. Без усилия, без работа, без спестяване на пари.

Осъзнах, че не разбирам правилно "играта". Играта беше да разбера какво съм аз всъщност. Ще видим колко е важно да постигнем в човешкото съзнание радикална революция.

Кризата е криза на съзнанието. Криза, която вече не може да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традиции. С оглед на днешния свят с всичкото страдание, конфликти, унищожителна бруталност, агресия и т. н. Човекът не се е променил. Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се. И си е изградил общество по тези правила.

"Да си добре приспособен към болно общество не е знак за добро здраве".

Дж. Кришнамурти

Обществото днес е съставено от ред институции. От политически институции, правни институции, религиозни институции. До институциите на социалната класа, познатите ценности,и професионалната специализация. Очевидно е задълбоченото влияние на тези традиционализирани структури за оформянето на нашие разбирания и перспективи. И все пак, от всички социални институции, в които сме родени, насочвани, и са ни втълпявани...

Няма друга система, така приемана и неосъзната, като монетарната система. Приемаща почти религиозни размери, установената монетарна институция е една от най-неоспорваните форми на доверие. Как се създават парите, правилата, по които се управляват и как те влияят на обществото, са незабелязани интереси на мнозинството от населението.

В свят, където 1% от населението притежава 40% от богатствата. Където 34 000 деца умират всеки ден от бедност и предотвратими болести и където 50% от световното население живее с по-малко от 2$­ на ден...

Едно е ясно. Нещо не е наред.

Без значение дали го осъзнаваме, кръвта на всички наши установени институции и следователно на самото общество, са парите. Следователно разбирането на тази институция за монетарна политика е жизненоважно за разбирането на начина ни на живот. За жалост на икономиката често се гледа със скука и объркване. Безкрайни потоци финансов жаргон, заедно с плашеща математика бързо отблъскват опитите да бъдат разбрани.

Но фактите са:

Сложността на финансовата система е просто маска.

Създадена да прикрие една от най социално парализиращите структури, създавани от човечеството.

Няма по-безнадеждно поробени от тези, които грешно вярват че са свободни.

Йохан Волфганг фон Гьоте 1749-1832

Преди години централната банка на САЩ, Федералният резерв, публикува документ озаглавен "Механика на модерните пари".

Този документ описва институционализираната практика на създаването на пари, използвана от федералния резерв и мрежата от глобални търговски банки, която той поддържа.

На първа страница документът описва своята цел. Целта на тази книжка е да опише процеса на създаването на пари в банкова система с частичен резерв. След това се описва този процес на частичен резерв чрез различна банкова терминология.

В превод тя гласи нещо такова: Правителството на САЩ решава, че има нужда от пари.

Обажда се на Федералния Резерв и изисква например 10 милиарда $­.

ФР отговаря: "Разбира се, ще купим 10 млрд. в държавни бонове от вас."

Правителството взима някакви хартийки, печата на тях определени официално изглеждащи символи, и ги нарича касови бонове. След това определя цена на тези бонове на стойност 10 млрд. долара и ги изпраща на Федералния Резерв. ФР на свой ред рисува някакви добре изглеждащи парчета хартия. Но този път ги нарича банкноти на федералния резерв. И също им определя цена от 10 млрд. долара. След това ФР разменя тези банкноти за боновете. Щом трансфера приключи, правителството взима тези 10 млрд. във федерални банкноти, и ги депозира в банкова сметка. При депозита хартиените банкноти официално се превръщат в пари. И добавят 10 млрд. към паричния фонд на САЩ.

И това е! 10 млрд. нови пари са създадени.

Разбира се, този пример е обобщение.

В действителност транзакцията би станала по електронен път. Без никаква хартия. Всъщност само 3% от паричния фонд на САЩ съществува като физическа валута. Останалите 97% съществуват само в компютрите. Правителствените бонове, по дизайн, са инструмент на дълг.

И когато ФР изкупува тези бонове с пари, реално взети от въздуха, правителството, в действителност, обещава да изплати обратно тези пари на ФР. С други думи - парите се създават на базата на дълг.

Умопомрачителния парадокс как пари или стойност могат да се създават на базата на дълг, или задължение, ще се изясни като продължим нашето упражнение.

И така размяната е направена, и сега 10 млрд. $­ седят на влог в търговска банка. Тук става наистина интересно.

Базирано на практиката за частичния резерв, този $­10 млрд. депозит автоматично става част от резерва на банката. Както всички останали депозити. И съгласно изискванията за резервите, публикувани в "Механика на модерните пари":

"Банката трябва да съхранява правно изискван резерв равен на предписан процент от своите депозити."

След това се изразява количествено това изискване:

"Съгласно текущите регулации, изисквания резерв при болшинството транзакции е 10 процента."

Тоест при $­10 млрд. депозит, 10 процента, или 1 милиард, се съхранява като изисквания резерв.

Останалите 9 млрд. се считат за допълнителен резерв, и могат да бъдат използвани като база за нови заеми. Логично е да предположим, че тези 9 млрд. буквално се взимат от съществуващия $­10 млрд. депозит. Всъщност не става така. Това което наистина става е, че тези $­9 млрд. просто се създават "от въздуха" върху вече съществуващите 10 млрд. $­ депозит. Ето как се разширява паричния фонд.

Както е публикувано в "Механика на модерните пари":

"Разбира се, банките, не изплащат в действителност заеми срещу парите, получени като депозит."

Ако това се правеше, няма как да се създават допълнителни пари. Това, което правят при заеми е да приемат "обещателни ноти" договори за заем, в замяна на кредити (пари) към влоговете на кредитополучателите. С други думи деветте милиарда могат да се създадат от нищото. Само поради това, че има търсене за такъв заем и че има 10 млрд. $­ депозит, да задоволи изискванията за резерв.

Сега да приемем, че някой влезе в тази банка и заеме новопредлаганите 9 милиарда долара.

Най-вероятно този някой ще депозира парите в своя собствен банков влог. И процесът се повтаря. Защото новия депозит става част от резерва на банката. 10% се заделят, и на свой ред 90% от новите 9 милиарда, или 8.1 милиарда са вече налични новосъздадени пари за още заеми. И, разбира се, тези 8.1 млрд. могат да бъдат заети и предепозирани, създавайки допълнителни 7.2 млрд. към 6.5 млрд., към 5.9 млрд., и т. н. Този цикъл на създаване на пари при депозит може технически да продължава вечно. Средният математически резултат е, че около 90 млрд могат да бъдат създадени върху първоначалните $­10 млрд С други думи: За всеки депозит, който се вкарва в банковата система, около 9 пъти по толкова могат да бъдат създадени "от въздуха".

Мъни-Джитърс. Попитайте в Американската банка за буркан с укрепяващи бързи пари.

П-А-Р-И под формата на удобен личен заем.

След като разбрахме как се създават пари чрез системата за частичен банков резерв, логичен, но убягващ въпрос ни идва на ум: какво всъщност дава стойност на тези новосъздадени пари?

Отговор: парите, които вече съществуват.

Новите пари на практика крадат стойност от съществуващия паричен фонд. Тъй като общото количество пари се увеличава, без оглед на търсенето на стоки и услуги. Тъй като търсенето и предлагането определят равенството, цените растат, намалявайки покупателната способност на всеки един долар. Това обикновено се нарича инфлация. А инфлацията в действителност е скрит данък върху населението.

Какъв съвет получавате обикновено? Той е: Увеличете валутата.

Не казват: обезстойностете валутата.

Не казват: Излъжете хората, които са стабилни. Казват: Намалете лихвите.

Истинската измама е, когато изкривим стойността на парите. Когато създаваме пари от въздуха, нямаме спестявания. И все пак го има тъй наречения "капитал". Въпроса ми се свежда до това: как очакваме да решим проблема с инфлацията? Тоест: увеличено предлагане на пари с още повече инфлация. Разбира се, че не могат.

Системата с частичен резерв на монетарна експанзия е по рождение инфлационна. Защото увеличаването на парите в обращение, без да има пропорционално увеличение в предлагането на стоки и услуги винаги ще обезстойностява валутата.

Бърз поглед на историческата стойност на US долара към количеството пари, илюстрира това категорично. Обратната зависимост е очевидна. Един долар през 1913 отговаря по стойност на 21.60$­ през 2007. Това е 96% обезстойностяване откакто е създаден Федералния Резерв. Може би тази реалност на наследствена, вечна инфлация ви изглежда абсурдна и икономически необоснована? Задръжте така. Начина на работа на финансовата ни система е меко казано абсурд.

Защото в нашата финансова система парите са дълг, и дълга е пари.

Ето графика на US парите в обращение от 1950 до 2006. Ето и графика на националния дълг на САЩ за същия период. Колко интересно, че графиките са почти същите.

Колкото повече пари има, толкова повече задължения. Колкото повече задължения - толкова повече пари. Казано по друг начин, всеки долар в портфейла ви се дължи от някой на някого. Помнете: единствения начин парите да бъдат създадени са заемите. Следователно ако всички в страната можеха да си платят дълговете, включително правителството, няма да остане нито един долар в обращение.

"Ако нямаше дългове в паричната ни система, нямаше да има никакви пари"

Маринър Екълс Губернатор на Федералния Резерв

Всъщност последния случай в американската история, когато националния дълг е бил напълно изплатен е бил през 1835 след като президента Андрю Джаксън закрил централната банка, предшестваща ФР.

Всъщност цялата политическа платформа на Джаксън се базирала на желанието му да закрие централната банка. В нея се казва: "Смелите усилия на настоящата банка да контролира правителството, са знак какво очаква американския народ, ако той бъде заблуден да запази тази институция или създаде друга подобна". За съжаление това послание не е било чуто.

И международните банкери успели да създадат нова централна банка през 1913 - Федералният Резерв. И докато тази институция съществува вечният дълг ни е гарантиран.

Досега разглеждахме факта, че пари се създават от дълг посредством заемите. Тези заеми се базират на банкови резерви, а резервите се взимат от депозитите. Чрез тази система на частичен резерв всеки депозит може да създаде до 9 пъти собствената си стойност. На свой ред обезстойностявайки вече наличните пари и вдигайки цените. Тъй като всички тези пари се създават от дълг и циркулират свободно чрез търговията, хората се отдалечават от първоначалния си дълг.

И се създава неравенство, при което хората са принудени да се състезават за работни места, за да изтеглят достатъчно пари от тези в циркулация за покриване на разходите си за живот.

Колкото и нефункционално и обърнато наопаки да изглежда, все още има едно нещо, което не сме включили в равенството. А точно този елемент на структурата разкрива наистина измамната природа на самата система.

Лихвите.

Когато правителството заема пари от ФР, или човек заема пари от банката, почти винаги сумата трябва да се изплати с лихва. С други думи, почти всеки съществуващ долар рано или късно трябва да бъде върнат в банката, заедно с лихвите.

Но ако всички пари се заемат от Централната банка, и се увеличават от търговските банки чрез заеми, само това, което се нарича "главница" се създава като пари в обращение.

Тогава къде са парите за покриване на начислените лихви? Никъде. Не съществуват.

Последствията от това са умопомрачителни. Сумата на парите дължими на банките винаги ще надхвърля сумата на парите в обращение. Ето защо инфлацията е константа в икономиката. Винаги има нужда от нови пари, за да се покрие вечния дефицит вграден в системата. Причинен от нуждата да се изплаща лихва. Това също означава, че математически банкрутите са буквално вградени в системата.

И винаги ще има бедни прослойки на обществото, които са на топа на устата. Може да се направи аналогия с играта на "музикален стол": Щом музиката спре да свири, някой остава на сухо.

И това е целта.

Това винаги прехвърля истинското богатство от индивидите към банките. Ако не можеш да си изплатиш ипотеката, ще ти вземат имота. И не стига, че такъв фалит е неизбежен поради практиката на частичния резерв, но също и поради факта, че парите които банката ви заема дори не са законно съществували в самото начало.

През 1969 г. в Минесота се води делото на Джером Дейли, който оспорва изземването на имота си от банката, дала заем за купуването му. Той пледира, че договора за ипотека изисква и двете страни да предоставят легитимна форма на собственост при размяната.

На правен език това се нарича гаранция: всеки договор се базира на размяната на една форма на гаранция с друга.

Дейли обяснил, че парите всъщност не са били собственост на банката. Защото са създадени от нищо в момента на подписването на договора. Помните ли какво казва "Механика на модерните пари" за заемите? Когато се дават заеми, се приемат "обещателни ноти" в замяна на кредит. Резервите не се променят от транзакциите по заема. Депозираните кредити представляват нови попълнения към цялата сума на депозитите в банковата система. С други думи, парите не идват от съществуващи банкови активи. Банката просто ги измисля, без да покрива някаква собственост, с изключение на теоретично задължение на хартия.

С развитието на делото президента на банката, г-н Морган, свидетелствал. Според личния меморандум на съдията ищецът - президентът на банката, признал, че в комбина с ФР е създал парите и кредитите в своите счетоводни книги. Парите и кредитите за първи път се появили в момента на създаването им. Г-н Морган признал, че не съществува щатски закон или постановление, което да му дава право да направи това. Законово постановление трябва да съществува и да бъде спазвано, за да е валиден договора.

Съдията заключил, че законова основа за делото няма. Съгласен съм. Той поетично допълнил "Само Бог може да създава нещо ценно от нищото". С това откровение съдът отхвърлил искането на банката за секвестиране и Дейли запазил дома си. Значението на това съдебно решение е огромно.

Всеки път, когато заемете пари от банка, независимо ипотечен заем или кредитна карта,  парите, които ви се дават не са просто фалшификат, те са нелегитимна форма на гаранция.

Следователно договора за задължението е невалиден. Защото банката никога не е имала парите като собственост от самото начало. За жалост такива правни осмисляния са потискани и игнорирани.

И играта на вечно преразпределяне на блага и вечен дълг продължава...

И така стигаме до истинския въпрос: Защо?

По време на американската Гражданска война президента Линкълн заобиколил заемите с висока лихва, предлагани от европейските банки и решил да изпълни желанието на бащите на нацията.

Да създаде независима валута без заложен в нея дълг. Била наречена "Грийнбак".

Малко след тази мярка, в документ за вътрешно ползване циркулиращ между частни Британски и Американски банкови интереси, пишело "робството се изразява в притежаването на работна сила, и съдържа в себе си грижата за работницитедокато Европейския план е капитала трябва да контролира работната сила, чрез контрол на надниците. Това може да се осъществи чрез контрол на парите. Не може да позволим Грийнбак, защото не можем да го контролираме."

Политиката на частичния резерв, провеждана от Федералния Резерв която, на практика, е  разпространена в болшинството от банките по света, е всъщност система на модерно робство. Помислете, парите се създават от дълг. Какво правят хората, когато задлъжнеят? Започват работа за да се издължат. Но ако парите могат да се създават само чрез заеми, как може обществото да изплати всички дългове?

Не може, и това е идеята.

Страхът от загуба на активи, заедно с усилието да наваксаш вечно увеличаващият се дълг и инфлация, заложени в системата, сумирани с неизбежния недостиг на самия паричен фонд създаден от лихвите, които никога не могат да се изплатят - това държи робите на надницата покорни, върти колелото на хамстера, като милиони други, захранвайки една империя, която облагодетелства само елита на върха на пирамидата.

Защото в края на деня за кого всъщност работите?

За банките!

Парите се създават в банката и неизбежно се връщат в банката. Те са истинските господари, заедно с корпорациите и правителствата, които подкрепят.

Физическото робство изисква хората да бъдат подслонени и нахранени. Икономическото робство изисква хората да подслонят и нахранят сами себе си. Това е една от най-изобретателните измами за социална манипулация, създавани някога. И по своята същност представлява невидима война срещу населението.

Дългът е оръжието за завладяване и поробване на обществата, а лихвите са неговите амуниции.

И докато мнозинството не осъзнава тази действителност, банките, заедно с правителствата и корпорациите продължават да усъвършенстват тактиката си за икономическа война, изграждайки нови бази, като Световната Банка и Международния Валутен Фонд (МВФ), както и създавайки нов тип войник. Раждането на икономическия убиец.

Има два начина да завладееш една нация. Единия е чрез меч. Другия е с дълг.

Джон Адамс 1735-1826

Ние, икономическите убийци, сме виновни за създаването на първата истинска световна империя и действаме по много различни начини. Но вероятно най-честия е набелязване на дадена страна, която има ресурси, желани от нашите корпорации, като петрол, и после даваме голям заем за тази страна от Световната Банка или от нейни дъщерни организации.

Но парите никога не стигат до държавата. Те отиват в големите корпорации, за изграждане на инфраструктурни проекти в тази страна. Енергореактори, заводи, пристанища. Неща, облагодетелстващи малцина богати в тази страна. Заедно с нашите корпорации. Но всъщност не помагат на мнозинството от населението изобщо. Обаче тези хора, цялата държава остава с огромен външен дълг. Толкова голям дълг, да не могат да го изплатят, и това е част от плана. Не могат да го изплатят.

И тогава ние, икономическите убийци, се връщаме и казваме: "Вижте, дължите ни много пари. Не можете да си платите дълга. Така че, продайте си петрола много евтино на нашите петролни компании, позволете ни да построим военна база в страната ви, или да изпратим войници в помощ на някое място като Ирак, или гласувайте като нас на следващото гласуване на ООН, да се съгласят да приватизираме тяхната електрическа компания и техните водоснабдителни и канализационни системи и да ги продадат на US корпорации или други многонационални корпорации."

Получава се цяла пирамида и това е начина по който работят МВФ и Световната банка. Поставят една страна в дълг, и то толкова голям, че да не може да го изплати, и тогава предлагаш да рефинансираш този дълг и да платят още лихви. И изискваш тези "quid pro quo", както се казва, "условности" или "добро управление", което всъщност означава, че трябва да си продадат ресурсите, включително много от социалните служби, компании за битови нужди, училищните системи понякога, наказателните системи, застрахователните системи на чужди корпорации.

Това е двойна, тройна, четворна примка!

Прецедентът на икономическите убийци започна в началото на 50-те години, когато демократично избраният Мусадех беше избран в Иран. Смяташе се за надеждата за демокрация в Близкия Изток и по света. Беше "Мъж на годината" на "Тайм".

Но една от идеите, които издигна и започна да прилага бе, че чуждите петролни компании трябва да плащат на иранския народ много повече за петрола, който експортираха от Иран и иранците трябва да печелят от собствения си петрол. Странна политика. На нас не ни хареса, естествено. Но се страхувахме да направим каквото обикновено правехме, да изпратим военните. Затова изпратихме един агент на ЦРУ, Кърмит Рузвелт, роднина на президента Рузвелт.

Кърмит отиде с няколко млн. долара, бе много много влиятелен и ефективен и за кратко време успя да свали Мусадех, издигна за заместник шахът на Иран, който винаги е бил благосклонен към петрола. Изключително ефективно.

"Тълпи от хора в Техеран. Военни офицери заявяват, че Мусадех се е предал и режимът му на диктатор в Иран е приключил. Портрети на шаха се носят по улиците докато настроенията се променят. Шахът е посрещнат вкъщи.

Обратно в САЩ, във Вашингтон, някои хора се огледаха и казаха "Уау, това ни излезе много евтино". Така се създаде изцяло нов начин за манипулация на държави, за създаване на империи.

Единствения проблем с Рузвелт бе, че той носеше карта на агент на ЦРУ и ако бъдеше заловен последиците можеха да са доста сериозни. Много бързо се взе решение да се ползват частни консултанти, парите да минат през Световната банка МВФ или някоя друга такава агенция, да се наемат хора като мен, работещи за частни компании. Така че ако ни хванат няма да има връзки с правителството. Когато Арбенц стана президент на Гватемала, страната беше в ръцете на Юнайтед Фрут Къмпани и големите многонационални корпорации. Арбенц ползваше този лозунг: "Искаме да върнем земята на хората". И щом взе властта провеждаше политика точно в тази насока, даваше земята отново на хората. На "Юнайтед Фрут" не се хареса това. Затова наеха фирма за връзки с обществеността, направиха голяма кампания за да убедят народа на САЩ, гражданите на САЩ, пресата на САЩ и конгреса на САЩ, че Арбенц е Съветска марионетка и че ако той остане на власт, СССР ще имат база в това полукълбо. А по това време цареше голям страх от червения, комунистически терор. Така че, накратко, от тази PR кампания дойде ангажимента от страна на ЦРУ и военните да елиминират този човек. И всъщност го направихме. Изпратихме самолети, войници, "чакали", изпратихме всичко, за да го елиминираме. И го елиминирахме. Веднага щом падна от власт, следващия, който пое властта на практика върна всичко в ръцете на големите международни корпорации, включително Юнайтед Фрут. Еквадор от много години се управляваше от про-американски диктатори, често брутални. Тогава се реши, че ще се проведат наистина демократични избори. Хайме Ролдос бе кандидат и основната му цел, според него, щеше да бъде да се увери, че ресурсите на Еквадор се използват за благото на народа. И спечели съкрушителна победа. С повече гласове отколкото който и да е друг на избори в Еквадор. И започна да прилага тази политика. Да се увери, че печалбите от петрола отиваха в помощ на народа.

Е... Това не ни хареса, тук в САЩ.

Аз бях изпратен като един от няколко икономически убийци да го разубедим. Да го корумпираме. Да му сменим позициите. Да му намекнем, нали знаете. "Можеш да станеш много богат, ако ни играеш по свирката."

"Но ако продължаваш с тази политика, ще си отидеш".

Не ни послуша... Беше убит...

Веднага щом се разби самолета, цялата зона беше отцепена. Единствените допуснати там бяха наши военни от близката база и част от еквадорските военни. Когато започна разследване, двама от ключовите свидетели загинаха в автомобилни катастрофи преди да имат шанс да свидетелстват.

Много, много странни неща се случиха покрай убийството на Хайме Ролдос.

Аз, като повечето хора, наистина следящи случая, нямам абсолютно никакви съмнения, че беше атентат. И, разбира се, на моята позиция като икономически убиец, аз винаги съм очаквал нещо да се случи с Хайме, дали ще бъде заговор или атентат, но ще бъде елиминиран, защото не се корумпира. Той не позволи да го корумпираме, както искахме.

Омар Торихос, президента на Панама, беше един от любимите ми хора. Наистина, наистина го харесвах. Беше много чаровен. Наистина искаше да помогне на страната си. И когато опитах да го подкупя ми каза: "Виж, Джон..." викаше ми Хуанито. "Виж Хуанито, не ми трябват парите. Това от което се нуждая е страната ми да бъде третирана справедливо. Искам САЩ да изплати дълговете, които дължите на народа ми за цялото разрушение което направихте тук. Искам да съм в позиция да  помагам на други латиноамерикански страни да спечелят независимостта си, да се освободят от това, това ужасно присъствие от Севера. Вие ни експлоатирате толкова лошо. Искам Панамския канал да е обратно в ръцете на панамския народ. Това искам. Така че, остави ме на мира, не се опитвай да ме подкупваш".

Беше 1981, през май Хайме Ролдос беше убит.

И Омар разбираше това много добре. Торихос събра семейството си и каза: "Аз сигурно съм следващия, но всичко е наред, защото изпълних това, за което дойдох.

Предоговорих Канала. Канала ще бъде вече в наши ръце, тъкмо приключихме преговорите с Джими Картър. През юни същата година, само няколко месеца по-късно той също загина при самолетна катастрофа, която, несъмнено, бе изпълнена от "чакали", на заплата в ЦРУ. Има много доказателства, че един от охранителите е предал на Торихос в последния момент диктофон когато се качвал на самолета. Малък диктофон, в който е имало бомба. Интересно ми е как тази система продължава почти по същия начин с години, само че икономическите убийци са станали все по-добри.

След това, съвсем наскоро, се примирихме със събитията във Венецуела. През 1998 Уго Чавес е избран за президент, следвайки дълга линия на президенти които бяха много корумпирани и разрушиха икономиката на страната.

И Чавес бе избран сред всичко това. Чавес се изправи срещу САЩ и го направи главно като изиска венецуелския петрол да се използва в помощ на венецуелския народ.

Това не ни хареса тук в САЩ.

Така през 2002, имаше заговор, който беше без съмнение, според мен и според повечето хора, че  ЦРУ стои зад този заговор. Начинът, по който беше изпълнен заговора беше много подобен на това, което Кърмит Рузвелт направи в Иран. От манипулирането на хората да излязат на улиците, до бунтовете, протестите, да кажат че Чавес е непопулярен. Ако може да намерите няколко хиляди души да направят това, телевизията може да го направи да изглежда сякаш е в цялата страна и нещата започват да се размножават.

Само че, в случая с Чавес, той беше достатъчно умен и хората стояха плътно зад него, и го преодоляха. Това беше феноменален момент в историята на Латинска Америка.

Ирак всъщност е идеален пример за начина на работа на цялата система. Ние, икономическите убийци, сме първата линия на защита. Ние отиваме, опитваме се да корумпираме правителствата и да ги убедим да вземат големите заеми, които после използваме като лост, за да ги управляваме. Ако ние се провалим, както аз се провалих в Панама с Омар Торихос и в Еквадор с Хайме Ролдос, хора, отказващи подкупите, тогава втората линия на защитата е да пратим "чакалите". Те или свалят правителството, или извършват атентат. Щом това се случи и дойде ново правителство, нещата се променят коренно защото новия президент знае какво може да му се случи.

В случая с Ирак и двата метода се провалиха. Икономическите убийци не можаха да стигнат до Саддам Хюсеин. Опитахме много упорито да го убедим да приеме договор подобен на този на династията Сауд в Саудитска Арабия, но той не го прие. И чакалите отидоха да го елиминират. Не успяха. Охраната му беше много добра. Все пак, той по едно време беше работил за ЦРУ. Беше нает да убие един бивш президент на Ирак, провали се, но познаваше системата. През 1991 изпратихме военните и унищожихме иракската армия. На този етап решихме, че Саддам Хюсеин ще се поддаде. Можехме да го ликвидираме в този момент, разбира се, но не искахме. Той е типа силен мъж, който харесваме. Той контролира хората си. Мислехме, че може да контролира кюрдите, да държи иранците на границата си и да добива петрол за нас. И щом ликвидирахме войската му, мислехме, че ще се поддаде. И икономическите убийци се върнаха през 90-те, но без успех. Ако бяха успели още щеше да управлява. Щяхме да му продадем всички изтребители, които поиска и всичко друго което поиска, но не можаха, не постигнаха успех. Чакалите пак не успяха да го елиминират и пак изпратихме военните но този път довършихме работата и го ликвидирахме. По време на това  подписахме някои много изгодни строителни договори да изградим наново страната, която всъщност разрушихме. Което е доста добра сделка, ако притежаваш големи строителни компании.

Ирак е пример за трите етапа.

Икономическите убийци се провалиха там. Чакалите се провалиха. Като крайна мярка военните влязоха. И по този начин ние наистина създадохме империя, но го направихме много, много деликатно. Това беше тайна.

Всички империи в миналото са били построени от военните, и всички са знаели, че се изграждат.

Британците са знаели че създават империя, французите, германците, римляните, гърците и са били горди с това. Винаги са имали извинение, като разпространение на цивилизацията, на религията, нещо такова, но са знаели че го правят. Ние не го осъзнаваме.

Мнозинството от хората в САЩ, си нямат представа, че живеем от благата на нашата тайна империя. Че днес има повече робство по света от когато и да било. И следва да се запитате "Ако това е империя, кой е императорът"?

Явно президентите на САЩ не са императори. Императорът не бива избиран, не служи определен мандат, и всъщност не отговаря пред никой.

Така че, не може да категоризираме президентите така.

Но имаме това, което смятам за еквивалент на император, това което наричам Корпоратокрация.

Корпоратокрацията е тази група индивиди, които управляват най-големите ни корпорации.

И те наистина действат като императорите на тази империя. Те контролират медиите или чрез директна собственост, или чрез реклами. Те контролират повечето политици защото им финансират кампаниите, или чрез корпорациите или чрез лични дарения, които идват от корпорациите. Никой не ги избира, не служат ограничен мандат, не отговарят пред никой, и на самия връх на  корпоратокрацията наистина не можеш да кажеш дали този човек работи за частна корпорация или за правителството, защото постоянно се местят насам, натам.

Имаме човек, който в един момент е президент на голяма строителна компания като "Халибъртън", а в следващия е вицепрезидент на САЩ. Или президента, който е бил в петролния бизнес. И това е независимо дали има демократи или републиканци на власт. Получава се движение напред-назад през въртяща се врата. И в определен смисъл правителството ни е в сянка голяма част от времето и политиката се провежда от корпорациите на едно ниво или друго. На  практика, постановленията на правителството се правят от Корпоратокрацията, и се представят на правителството, така стават държавна политика. Това е изключително уютно партньорство. Това не е "теория на конспирацията" в никакъв случай. Тези хора не е необходимо да се събират и да плетат интриги. Те всички просто работят под една обща директива, и тя е: "Максимални печалби, без оглед на последствията за обществото или околната среда". Този процес на манипулация от Корпоратокрацията с използването на дълга, подкупите и политическите преврати се нарича Глобализация.

Точно както Федералния резерв държи американския народ в позицията на крепостни селяни посредством вечен дълг, инфлация и лихва Световната банка и МВФ изпълняват тази роля в глобален мащаб. Основната измама е проста. Поставяш една страна в дълг или чрез собствената й недалновидност, или като корумпираш лидерите й и след това налагаш "условия", или "политика на изменение на инфраструктурата" често свеждащи се до следното: обезценяване на валутата.

Когато цената на валутата пада, с нея пада и цената на всички стоки които тя замества.

Това прави местните ресурси достъпни за хищнически държави на части от реалната им, пазарна цена. Големи финансови съкращения за социални програми, тези обикновено включват образованието и здравеопазването, компрометирайки добруването и интегритета на обществото, оставяйки населението податливо на експлоатация. Приватизация на държавни фирми.

Това означава, че важни за обществото системи могат да бъдат купени и управляване от чужди корпорации, с цел печалба.

Например през 1999 Световната банка настоява боливийското правителство да продаде гражданското водоснабдяване на 3-тия си по големина град, на US компанията "Бехтел". Веднага сметките за вода на и иначе бедното население скачат до небето. Едва след цялостен бунт на местните жители договора с Бехтел е анулиран. Следва либерализация на търговията - отварянето на икономиката чрез премахване на ограниченията за външна търговия. Това дава почва за набор от издевателски икономически изяви, като например транснационални корпорации вносители на масово произвеждани стоки, подбиващи цените на местните производители и съсипващи местната икономика.




Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 22043629
Постинги: 12124
Коментари: 17454
Гласове: 23121
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031