Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2012 20:25 - ”“Ефективна, модерна и прозрачна администрация, способна да посрещне високите очаквания на българските граждани!
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 4020 Коментари: 0 Гласове:
0



 

В Република България, Министерството на финансите е отговорно за финансовото ръководство и политика на държавата. Неговата основна задача е да поддържа прозрачна фискална, финансова и бюджетна политика, съгласно правителствената стратегия за присъединяване към Европейския съюз.

През април 2000г. към Министерството се създава дирекция “Данъчна политика” в резултат на консултации с Международния валутен фонд. Дирекцията се състои от 5 отдела:

Ш     Данъчни нормативни актове

Ш     Анализи и прогнози

Ш     Фискална интеграция

Ш     Счетоводна практика

Ш     Данъчна практика

Дейността на Министерството на финансите в областта на данъчната политика е насочена към анализиране и оценяване действието на българското данъчно законодателство, като се изготвят проекти за осъществяване на процеса на синхронизация на българското данъчно законодателство с европейското. Полагат се усилия за взаимодействие и намиране на общи интереси между държавата и данъкоплатците. Министерството на финансите изготвя ежемесечно отчети и анализира касовите постъпления в държавния бюджет, прогнозира данъчните и не данъчните приходи за бъдещи периоди, анализира и прогнозира размера на общата данъчно-осигурителна тежест. Извършва оценка на ефекта за бюджета от измененията в законовите и подзаконовите нормативни актове и предлага промени в тях с цел подобряване на инвестиционния климат и стабилизиране на бюджетните приходи. Министерството разработва проекти на нормативни актове по въпросите на организацията, методологията и методиката на счетоводството на предприятията и участва в работни групи при хармонизиране на счетоводното законодателство и практика с европейските норми и стандарти. Оказва консултантска помощ на инвеститорите от реалния сектор при прилагане на счетоводната и данъчна нормативна уредба. Министърът на финансите осъществява общото ръководство и контрол върху дейността на данъчната администрация. С постановление на МС №172/24.08.2000г. към министъра на финансите се създава Комисия за подобряване събираемостта на приходите от публични вземания чрез по-ефективно сътрудничество между Главна данъчна дирекция /ГДД/, Националния осигурителен институт /НОИ/, Националната здравно осигурителна каса /НЗОК/ и Националната служба по заетостта/НСЗ/ във връзка със създаването на Национална агенция по приходите/НАП/. Тя има за цел да подпомага министъра на финансите при вземане на решения за:

Ш     модернизация и подобряване на процесите по събиране на приходите от публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски чрез по-ефективно сътрудничество между ГДД, НОИ, НЗОК и НСЗ;

Ш     Изграждане и интегриране на информационна система на ГДД с останалите информационни системи в Министерството на финансите, НОИ, НСИ, банките и др.

Ш     Осигуряване на необходимата материална база и сграден фонд за дейността на НАП, обединяваща функциите на ГДД, НОИ, НЗОК и НСЗ, по регистрация, обслужване, приемане и обработка на декларации, отчитане на приходите, контрол и ревизии за определяне на задълженията, обжалване и събиране на приходите;

Ш     Подготвя и дава становища по проекти на закони и подзаконови нормативни актове във връзка с подобряване събираемостта на приходите от публични вземания и създаването на НАП;

Ш     Съгласува и приема плана за реализацията на проекта за НАП и разработва проекта на разходите за своята дейност

Данъчна администрация. История на създаването й.

Самата данъчна администрация е създадена като самостоятелна структура през 1991г. Представлява юридическо лице със самостоятелен бюджет със седалище София. Първия устройствен нормативен акт е Постановление на Министерския съвет /ПМС/ №29/25.02.1991г. Числеността на работещите в администрацията е определена на 1900 щатни бройки. Вторият устройствен нормативен акт е ПМС №200/11.10.1991г. С него броя на работещите в администрацията е определен на 8000 души. С двете постановления се определя териториалния обхват, броят и наименованието на регионалните и териториалните данъчни дирекции и, техните звена, както и организацията и редът на дейността, функциите и числеността на персонала на всяко административно звено. През 1993г.се приемат устройственият и процесуалният закон-Законът за данъчната администрация и Законът за данъчното производство. През същата година се извършва реорганизация в обхвата, числеността и броя на данъчните служби и бюра. На 01.04.1994г. влиза в сила Законът за данъка върху добавената стойност и Законът за акцизите. Създават се специализирани данъчни служби за администриране на двата данъка, сформират се и специализирани служби “Ревизии”. На 01.07.1997г. се създават данъчни служби за големи данъкоплатци. На 01.08.1997г. специализираните данъчни служби се закриват. В началото на 1998г. в градовете, в които има повече от една данъчна служба, се извършва ротация на началниците на служби. Смяната е последвана от кампанията по администриране на новия Закон за местните данъци и такси. На 01.01.2000г. влиза в сила Данъчният процесуален кодекс, който въвежда функционална структура на данъчна администрация, съответно на регионалните дирекции, териториалните дирекции  и Главна данъчна дирекция .

В резултат на поискана от Българското правителство техническа помощ за данъчната администрация, Международния валутен фонд /МВФ/ отправи препоръка за реформа в администрацията по приходи и създаване на Единна агенция по приходите. През март 2000г. стартира Проект за изграждане на Национална агенция за приходите,  съгласно взето решение на българското правителство от октомври 1999г. за интегриране функциите на данъчната администрация и функциите по събиране на осигурителни вноски на Националния осигурителен институт. През юни 2000г. Министерския съвет приема концепцията за изграждане на НАП. На 14.11.2002г. Народното събрание приема Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/ и се създава Централно управление /ЦУ/, отговорно за по-нататъшното реализиране на проекта. Съгласно ЗНАП ЦУ на НАП е отговорно, съвместно с ДА и НОИ за изграждане на организационна структура на НАП и за осъществяване на структурни промени в ДА и НОИ във връзка с преминаване на цялата дейност на ДА и дейността по събиране на осигурителни вноски на НОИ към НАП.

По този начин, се детайлизираха  целите, обхватът и ползите от създаване на НАП, както за обществото, така и за държавата. Проектът получи пълната подкрепа на българското правителство, бизнесът и обществото като цяло

На 18.06.2003г.е сключено Заемно споразумение /Проект “Реформа в администрацията по приходите/ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, което е ратифицирано от Народното събрание на РБ със закон, приет на 16.07.2003г.

 

 

 

 

 

 

Съгласно приетия Закон за националната агенция по приходите, освен от Централно управление, агенцията се състои от териториални дирекции и териториални служби. В ЦУ, ТД и ТС могат да се създават отдели и сектори.

След влизане в сила на нормативната уредба по §3, ал. 1., Министерския съвет  уреди всички правоотношения, свързани с преминаването на дейностите относно публичните вземания от ДА и НОИ  в Националната агенция по приходите. До влизането й в сила и създаване на териториалните подразделения на НАП, дейностите на данъчната администрация  се извършваха съответно по реда на Данъчния процесуален кодекс, а дейностите на НОИ по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване и на Закона за здравното осигуряване.

Със Закона за Националната агенция по приходите, се урежда създаването, структурата и дейността на агенцията, както и правомощията на нейните органи.

От изложеното дотук може да се обобщи, че административните промени, целяха да постигнат  обновена и модерна система от гледна точка на събиране на данъци и осигурителни вноски при постоянно повишаване на ефективността и общественото доверие.

Органите на управление на агенцията са управителният съвет и изпълнителния директор. Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителния директор, а управителния съвет се състои от министъра на финансите, управителя на Националния осигурителен институт, директора на Националната здравноосигурителната каса, заместник-министъра на финансите, определен от министъра на финансите, и изпълнителния директор на агенцията.

Министерския съвет по предложение на министъра на финансите, назначава главния данъчен директор да заема и изпълнява длъжността и на изпълнителен директор на агенцията.

 

Органи на агенцията

Органите по приходите са :

1.     Изпълнителния директор;

2.     Териториалните директори и техните заместници;

3.     директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори;

4.     Служителите в централното управление и в териториалните дирекции, заемащи длъжностите “главен инспектор по приходите”, “старши инспектор по приходите”, “инспектор по приходите”, “главен експерт по приходите”, “старши експерт по приходите”, “експерт по приходите”;

5.     Служителите в централно управление, заемащи длъжностите “държавен инспектор по приходите” и „държавен експерт по приходите”;

Органи на агенцията са и служителите, заемащи длъжност „държавен публичен изпълнител”, „главен публичен изпълнител”, „старши публичен изпълнител” и „публичен изпълнител”.

Функционалните структури, които се въведоха  при вече централизираната данъчна администрация се изградиха  в зависимост от натовареността на съответния район. На практика съществената реформа, която  се постигна  в досегашната структура чрез централизацията е разделяне на дейностите по обслужване на различните видове данъци. Дейностите по обслужване на републиканските данъци /ДДС, Акцизи, Данък върху доходите, Окончателен годишен патентен данък, Корпоративни данъци/ са съсредоточени в териториалните дирекции. На практика там се извършват всички оперативни функции на организацията:

Ш     Обща данъчна регистрация;

Ш     Регистрация и прекратяване на регистрация на касовите апарати;

Ш     Регистрация и прекратяване на регистрация по ЗДДС и Закона за акцизите;

Ш     Приемане и обработка на всички видове декларации по Закона за облагане доходите на физически лица, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данък добавена стойност и Закона за акцизите;

Ш     Консултации на данъкоплатците;

Ш     Издаване на всички видове удостоверения /с изключение на удостоверенията по ЗМДТ/ за наличие или липса на задължения; за декларирани данни и др.

Ш     Уведомления за трудови договори;

Местните данъци и такси вече се обслужват от общинската администрация. Специалисти от бившите териториални данъчни дирекции започнаха работа в новосформираните общински данъчни служби. Там се извършват :

Ш     Приемане на декларации за данък върху недвижимите имоти, декларации за данък върху наследствата, декларации за данък при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин, декларации за данък върху превозните средства;

Ш     Такса смет, данък сгради;

Ш     Издаване на удостоверения за данъчна оценка за имот;

Ш     Издаване на всички удостоверения по Закона за местните данъци и такси-удостоверение за платен данък върху наследството и удостоверение за платен данък върху превозно средство, удостоверение за декларирани данни;

Причината за тази промяна – общините сами да администрират местните си данъци и такси са свързани с финансовата децентрализация и постигането на финансова независимост на местните власти. Тъй като тези данъци постъпват в общинските бюджети, логично е те сами да събират и контролират плащането на тези данъци.

 

 

Националната агенция по приходите се състои от централно управление и териториални подразделения. Централното управление подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията, както и в изпълнението на предоставените му правомощия по Закона за Националната агенция за приходите. Неговата организационна структура е изградена на дирекционен принцип.

На пряко подчинение на Изпълнителния директор в ЦУ е  създадена Главна дирекция “Инспекторат по контрол и сигурност” и Отдел “Управление на проекта”.

Отдел “Управление на проекта” се състои от началник отдел и главни експерти със значителен опит по проекти на Световната банка.

В Главна дирекция “Инспекторат по контрол и сигурност” се включва Дирекция “Вътрешни одити и проверки и контрол на системите” и Дирекция “Вътрешна сигурност”. Главната дирекция осъществява контрол за законосъборазност върху дейността, за спазване на финансовата дисциплина и осигурява вътрешната сигурност на агенцията.

Пряко подчинени на Изпълнителния директор на НАП са заместник -изпълнителните директори, които ръководят работата в четири основни направления:

Ш     Работни процеси и информационна система;

Ш     Управление на ресурсите;

Ш     Управление и планиране на развитието;

Ш     Оперативни дейности;

За целта са създадени редица дирекции.

Териториалните дирекции установяват, обезпечават и събират публичните вземания, възложени им със закон. Териториалните дирекции имат различна структура в зависимост от групата, в която попадат:

Ш     първа група: ТД “Големи данъкоплатци и осигурители”;

Ш     втора група: София град, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново

Ш     трета група: Благоевград, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, София област, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол;

Националната агенция за приходите има 29 териториални дирекции, които обслужват републиканските данъци и задължителните осигурителни вноски.

Числеността на персонала в агенцията се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите, след одобряване от управителния съвет поотделно за централно управление, териториалните дирекции и териториалните служби.

Както е известно с приемането на Закона за НАП през 2002г. бе изградено Централно управление с численост на персонала около 179 души – предимно досегашни служители на Главна данъчна дирекция, а от 01.01.2006г. в агенцията работят 9088 души.

Трудовите договори със служителите в ЦУ, директорите на териториалните дирекции и началниците на териториални служби се сключват, изменят и прекратяват от Изпълнителния директор на агенцията.

Трудовите договори със служителите в ТД и ТС служби се сключват, изменят и прекратяват от сътветния ръководител на териториална дирекция или служба.

С териториален обхват, съответстващ на териториалния обхват на действащите до 31.12.2005г. регионални данъчни дирекции, са петте дирекции “Обжалване и управление на изпълнението”. Те са подчинени на заместник-изпълнителния директор по оперативната дейност и на практика извършват своята дейност в съответните региони. Те ще направят по-лесно  обобщението и анализа на информацията от териториалните дирекции, селектирането и дефинирането на значимите проблеми и въпроси. Директорът на “Обжалване и управление на изпълнението” е решаващ орган в процеса на административното обжалване на актове, издадени от органи на дирекцията.

Важна характеристика на новата организационно-управленска структура е делегирането на права и функции от Централно управление към дирекциите „Обжалване и управление на изпълнението”(ОУИ) и териториалните дирекции. Целта чрез тези дирекции е да се подобри координацията на работа и да се въведат единни стандарти в цялата страна. От една страна дирекциите ОУИ ще представляват регионалните интереси на оперативните звена пред ЦУ, а от друга – ще изпълняват ролята на контролна инстанция по отношение на политиките, процедурите и плановете на местно ниво.

Основна цел при организацията и създаването на приходната агенция е постигане на единно ръководство. Сливането на дирекции и отдели  доведе до опростяване и улесняване функционирането на агенцията, като един от ефектите е водене на единна антикорупционна политика.

Конкретни мерки в тази област са например сливане на отделите “Инспекторат” от Регионалните данъчни дирекции в един отдел “Инспекторат” към Главна данъчна дирекция. Служителите от тези отдели към  РДД стават служители на ГДД. Сегашните отдели “Инспекторат” към РДД се обособяват като сектор с обхват територията на съответното РДД. Тази длъжност е част от новите структури на ТДД. Това преструктуриране се прави във връзка с залегналия в чл.6, ал.6 в ЗНАП текст, че отдел “Инспекторат” трябва да бъде Главна  дирекция ”Инспекторат по контрол и сигурност”, която да осъществява контрол за законосъобразност върху дейността на органите и служителите на агенцията, с цел спазване на финансовата дисциплина. Мотивите са свързани с достигане на:

Ш     Единно ръководство;

Ш     Разширяване обхвата от териториален към национален;

Ш     Единна политика за годишните планове;

Ш     Единна политика при отчитане;

Ш     Унифициране на документ оборота;

Ш     Извършване на преценка по жалбите на териториално и национално ниво;

Ш     Унифициране на отчетните документи;

От голямо значение за функционирането на агенцията е преструктуриране на отдел “Регистрация и обслужване на данъкоплатците”. Всъщност при него се прави и най-мащабната промяна, имаща пряко отношение към качеството на обслужване на данъкоплатците. Отдела се състои отново от две отделни функции “Обслужване на данъкоплатци” и “Регистрация”. С това преструктуриране се достига европейския стандарт на обслужване “на едно гише”. Създадоха се  два основни офиса “Front office” “Back office”. Във фронт-офиса  се приемат всякакъв вид документи-декларации, искания за издаване на данъчни документи, искания за прихващане и връщане, молби за корекции, жалби и др., т.е. се осъществява цялата административна работа с гражданите. В по-големите населени места като София, Варна, Пловдив, Бургас и др., числеността на гишетата е  между 25 и 30.

         В бек-офиса са  поети ангажиментите по обработка на приетите от фронт-офиса документи и декларации. Извършва се  изготвяне на данъчни удостоверения, копия на декларации и т.н.

В преструктурираният отдел “Обслужване” е включена и дейността по регистрация по ДДС, която преди беше в компетентността само на функция “Регистрация”. Друг вид дейности са извършване на проверки по ДДС, ЗОДФЛ и ЗКПО, като ще се следи за спазването на утвърдените законови разпоредби: подаване на декларации в срок, укриване на доходи, като съответно ще се съставят актове за нарушения, протоколи и други.

Структурните промени засягат и функционирането на един друг отдел - ”Оперативен контрол”, който  се присъедини към работата на отдел ”Селекция, планиране и управление на ревизиите”. Отново задачата на отдела е извършване на контролни покупки с цел установяване на нарушения, свързани с касовите апарати, следене за  подадени патентни декларации и др.

Създаде  се изцяло нов отдел “Статистика, анализи и прогнози”, чиято задача е обобщаване на постигнатите резултати от дейността на агенцията с цел да се анализират и планират бъдещите показатели от функционирането й.

Запазва се отдел ”Методология и обжалване”, който е сравнително нов /от 01.08.2003г. /, чиято дейност е насочена към тълкуване на данъчното законодателство в услуга на гражданите, както и отговор на постъпили жалби от данъкоплатците, който беше приоритет на отдел ”Обжалване”. Със създаването на този отдел се премахна съществуващата до края на 2002 година система към отдел “РОД” – “Въпроси и Отговори”.

От значение за функциониращата на европейско ниво агенция, е и новосъздадения отдел “Връзки с обществеността” /Public relation/. Дейността  на отдела  е насочена към връзки с българските медии, за разкриване различни аспекти от работата на агенцията, информиране на данъкоплатците за предприети кампании и др. масови осведомявания.

За да бъде организационното структуриране на агенцията в рамките на европейските стандарти, особено внимание трябва да се  обърне в областта на обучението и развитието на служителите в НАП. Водещите принципи, върху които се изгражда структурата и стратегията на УЧР в агенцията са :

Ш     Насоченост към клиентите;

Ш     Фокусиране върху най-ценните длъжности за агенцията и инвестиране на средства и време в хората, които ги заемат;

Ш     Ясни правила за отчетност на процесите;

Ш     Максимална гъвкавост на ресурсите;

Ш     Максимална оптимизация на работната сила;

Ш     Дейности за избягване на дублирането на функции;

Ш     Засилване на стратегическата и оперативна интеграция;

Ш     Минимизиране на допълнителния управленчески персонал;

Ш     Насърчаване творчеството в работата на служителите;

Всички дейности и операции в областта на обучението и развитието на служителите  са подробно и ясно регламентирани с вътрешно организационни правила и процедури. В процес на утвърждаване са стандартизирани пакети от документи за организиране и провеждане на обучение, за популяризиране на предоставяните продукти и услуги от агенцията, различно формуляри и инструментариуми /анкетни карти, въпросници/ и т.н. Безспорно, всичко това ще гарантира осъществяването на единна и последователна данъчна практика, системност и непрекъснатост на процесите, постигането на модерна и ефикасна организация и управление на обучението и квалификацията на служителите.

Решението за създаване на Националната агенция за приходите се взе в отговор на очакванията на обществото за подобряване обслужването на гражданите и фирмите и въз основа на препоръките на международните институции за реформиране на приходната администрация. По проекта за НАП бе извършена много работа, като основните моменти бяха: централизация на данъчната администрация, обособяване на функция събиране в НОИ и консолидация. В резултат на извършената работа, а не просто като механичен процес по сливане на данъчната администрация с част от функциите на НОИ, от 01.01.2006 заработи Националната агенция за приходите, която има за цел по-висока събираемост на всички данъци и задължителни осигурителни вноски и по-доброто обслужване на българските данъкоплатци. Нейното стартиране бе възможно и благодарение на направените три ключови стъпки - приемането на Данъчно–осигурителен процесуален кодекс, интегриране на служителите от данъчната администрация и НОИ в 28-те регионални структури на НАП, както и ускоряване на въвеждане на информационна система на агенцията, която ще обедини данните за фирмите и гражданите.

При стартирането на проекта през 2000г. е проучен основно опита за единно събиране на данъчно-осигурителните вноски в други страни. Например в Канада подобен проект е направен за 9 години, в Англия - за 7. От страните в Източна Европа такова събиране  е въведено през 1999г. в Унгария, Литва и Латвия. При извършеното проучване е получена информация от тях по време на изграждане на тяхната обединена администрация за проблемите, най-големите предизвикателства, които те са срещнали и кои са грешките, които те са допуснали. По този начин в хода на планирането на всички дейности по изграждането на НАП са избегнати тези проблеми. Разработена е стратегия за управление на човешките ресурси, стратегия за информационната система, инструкции и процедури за конкретната работа на всеки служител. Изграждането и реализирането на проекта за НАП всъщност цели да се премахнат предпоставките за корупционна среда на служителите от досегашната данъчна администрация и НОИ, които са служители в момента на агенцията, а това ще стане чрез автоматизирането на процеса и централизирането на дейността на администрацията.

Целта на тази мащабна реформа в приходната администрация е да се избегнат бавните процедури, недостатъчно доброто обслужване и остарелите методи на работа, т.е. в основата е концепцията за за изграждане на модерна приходна администрация, която предоставя по-добро обслужванена фирмите и гражданите. Финансовата и консултантската помощ по разработването на проекта дойде от Световната банка, която отпусна заем от 31,9 млн.евро. Общата стойност на проекта възлиза на около 53 млн.евро, като част от парите са осигурени от бюджета.

Очаква се в резултат да се увеличи значително делът на доброволно внасяните данъци. В момента данните показват 81-82% доброволно плащане на данъци, като този процент е близък до средния европейски показател, който е 85% - 87%. Но тази статистика е на база официални данни. Показателят може значително да се промени, когато се оценят всички укрити доходи.  Сега това става чрез кампанийни ревизии, а в бъдещ период – подобрената информационна система би трябвало да направи оценката по-адекватна.

Има разчети, че приходите в хазната ще нараснат с 15 до 20 процента. От друга страна разходите на бизнеса и гражданите при работата им с администрацията трябва да намалеят с 30 процента. В резултат на това се очаква икономическите субекти да спестят около 80 млн.лв. само заради по-късия път на деклариране и плащане на налозите.

Със стартирането на НАП фирмите и гражданите трябва да се обслужват на едно място по отношение администрирането на данъци и задължителните осигурителни вноски. Тук се включват регистрация на фирмите, издаване на необходимите документи на фирмите и съдействие от страна на НАП, деклариране на задължения, извършване на плащания, ревизии и проверки, обжалване, събиране и т.н. Регистрацията на трудовите договори също вече се осъществява в НАП.

Предвижда се и се обмисля възможността да се намали броя на попълваните платежни документи, като в самото начало се промени само името на титуляра. Засега отчитането на направените вноски се подава на хартиен / електронен носител или по Интернет, като целта е делът на постъпващите документи по Интернет да се увеличава.

Проблем в момента по отношение на практическата работа на НАП е информационната система. Предстои стартът на НАПнет – интранет порталът на приходната администрация, който допълнително ще улесни служителите в достъпа им до информация, непосредствено свързана с ежедневната дейност, а дотогава НАП ще работи с два софтуера – на НОИ и на данъчната администрация.

С оптимизирането на информационната система на НАП и въз основа на задължението й да поддържа данъчно-осигурителна сметка, най-вероятно ще бъде предоставена възможност лицата да получават информация, включително и по електронен път с оторизиран достъп.

Една от важните цели в развитието на НАП е да се създадат условия за ефективно използване на човешките ресурси с цел осигуряване успешно изпълнение на нейната мисия и задачи, т.е. развитие и усъвършенстване на професионалния капацитет чрез обучение и квалификация на всеки служител.

С цел популяризиране на данъчно–осигурителната реформа общо 2 милиона брошури за приходната администрация, електронните услугите и семейното подоходно облагане се разпространяват в цялата страна..

Сред партньорите на Националната агенция за приходите, които се включиха в тази инициатива са Националния осигурителен институт, Националната здравно–осигурителна каса, Столична община, Националния статистически институт, Българската стопанска камара, Националната занаятчийска камара, Централната автогара, Прокредит банк, ДЗИ, Райфайзенбанк, МакДоналдс, хипермаркет ХИТ и Търговска лига.

Очаква се през 2007 година НАП да е отговорна за около 54% от данъчните приходи в Републиканския бюджет при 42% за 2006г. Причината е, че




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 1005152
Постинги: 295
Коментари: 40
Гласове: 120