Рекламата и посланията в нея влият върху настроението, възприятието и потребителското поведение на клиента. Не е случаен примерно факта, че рекламите на хранителни продукти по телевизията (снаксове) увеличават неосезаемо консумацията на калории от деца и възрастни поради факта, че и без реална потребност зрителитя посягат към шкафа със сладки, чипсове и т.н.
Съществува двуфакторен модел, според който човкът възприема дадена информация по т.н. основен път, където той активно анализира и осъзнава посланията на съобщението. Другият път на съзнанието е периферен, повърхностен, в този случай и слабите аргументи могат да обедят клиент за дадено решение като правилно, тъй като лицето използва опростени правила за анализиране на информацията. Например - щом в рекламата са споменати повече аргументи (независимо от силата им), то значи - това е правелният продукт. Всъщност, множество продукти разчитат на перферния път, появяват се за малко, след някой забавен спот, прид добро настроение и така получват внимание без да са анализирани.
В този контекст, зараждащо значение има съзнанието на клиента, че източникът на маркетинговото послание се опитва да влия върху неговата оценка и възприятие.  Съзнието за манипулация и независимост във формирането на оценка могат да имат негативни последстия върху целите на дадена маркетингова комуникация. Изследвания всъщност показват, че в много от случаите (не само реклама, директни продажби, телемаркетинг), клиентът е наясно, че е обект на манипулация. Не случайно, хиляди излъчвания бяха нужни за космодиск или домакинската посуда в продължение на часове, за да получат някакво по-сериозно внимание.
В случай на осъзнат манипулативен характер на посланието (клипа, личната среща с продавача), клиентът рабивра, че фирмата се държи типично (мисли само за продажбите) и директно е категоризиран в негативно асоциирана окраска или групата на - поредните манипулатори. В такава ситуация, клиентът от самото начало е склонен да не обърне внимание на рекламата, а директно и автоматично да категоризира като нежелан даден продукт или фирма. Отново мисля, че примерът на телемаркетинг е добър, не случайно са налице толкова видеота осмиващи някои от представените продукти. Касае се за автоматина асимилация.

На банера по-долу виждаме подобен опит. Очевидно е, че статията "Лошият холестерол не е проблем" е ясно обвързана с рекламата на хапчетата срещу висок холестерол вдясно. Дали това, може да се възприеме като манипулация, е въпрос на индивидулано възприятие.

Така или инак, споменатото в последните редове е редовна практика за вестници, сайтове и други медии. Трябва да се има обаче предвид риска от отрицателна категоризация от страна на клиента, който мигновено подминава такива опити. За това, финните и елегантни начини за влияние върху оценката на клиента би следвало да придобият отзив на мястото на директни и очевидни опити за манипулация